Хърватска не е само
футбол
- Ало, Вуса, къде сте
бе? - обади се Фиката с
леко треперещ глас.
В този момент Вусата
хапваше топла, утринна, пилешка
супичка.
- Ми на работа съм и
папкам супичка! - Отговорих
му аз и долових тревогата
в гласа му.
- Е, какво правиш на
работа бе, нали днес в
9:00ч заминаваме!
- Знам че заминаваме,
но има време.Сега е 8:30ч.До
9:00ч има време! - уверих го
аз, но тревогата му се
усилваше, явно и подразнен
от факта, че демонстрирах
завидно спокойствие
и незаинтересованост.
- Добре бе братле.Какво
става!!!Идвам тука, няма
автобуси, няма хора, няма
никой!А ти ядеш пилешка
супа някъде.Кога ще дойдеш?
- Ами днес съм на работа
цял ден.Нали довечера
имаме среща?Ти сега какво
правиш толкова рано
там.Какви хора и автобуси
искаш да има?
- Защо довечера?
- Защото автобусите
тръгват в 9:00ч вечерта, а
ние с теб имаме среща
в 20:00.Сега е 8:30ч сутринта.Чат
ли си?С други думи потегляме
в 21:00ч.
Изминаха няколко
секунди в мълчание и
взе, че изплува , онзи познат
въпрос признак на отиващо
си разочарование и настъпващо
облекчение "Сигурен
ли си?"
- Да сигурен съм.
А Фиката беше станал
сутринта, беше си приготвил
храната за път, дори се
сбогувал с майка си и
бързал, бързал към срещата
с мен.Аз обаче не съм се
появил и той с голямо
притеснение отишъл направо
при автобусите.Но и тях
ги нямало.Тогава му се
подкосили крачетата
и решил да ми се обади
от уличен телефон.
Празненствата и
песните в автобуса започнаха
още на родна територия.Отивахме
на мач в Загреб.Отвориха
се бутилки с тежки напитки.Аз
категорично отказвах.На
Българо-Сръбската граница
Юли и Фиката си взеха
качествена вносна водка
за никакви пари.Редуваха
се спане, закачки, песни.На
път винаги е весело.По
обяд автобусите ни настъпваха
към Хърватската столица.На
този етап от пътуването Джулио
вече беше минал на аварийно
захранване, аз също не
се бях сдържал и бях близнал
културно.Фиката както
винаги се държеше.Пред
автобусите ни се забеляза
масирано полицейско
присъствие.Намалихме
и отбихме.Оказа се, че
хърватите ще обискират
автобусите.Настана паника.Алкохола
започна да се крие през люковете на
покрива, шишета се мушкаха
в гащите.Имайте предвид,
че някои хора добре се
бяха заредили и това
означаваше да изгорят
с доста пари.Хърватските
"куки" имаха вид на герои
излезли от сагата "Междузвездни
войни".Огромни каски,
наколенки, налакатници,
ръкавици,палки, да не
взема да ви излъжа, но
май и бронежилетки имаха.Сваляха
ни един по един и ни претърсваха
основно.Джулио беше
в отлично настроение,
въпреки оскъдното количество
на кръв в алкохола му.Към
бутилката с водка му бяха
дали някаква надуваема
рекламна малка възглавничка,
която се подвизаваше
в джоба на якето му.Дойде
ред на Джулио, а аз се притеснявах
да не го опандизят.Клатейки
се леко той се приближи
към младичкия орган
на реда.Онзи пипаше тук
там и в миг извади полу-спадналата
възглавница.Погледна
я учудено....
- Що е бе, що е? - размяташе
я куката, уж доволен че
намерил нещо.
- А? - Едвам обърна му
внимание Джулио.
- Що е? - Извика по силно
полицая и си придаде
още по сериозен вид.
- Ааааа, армаганче!
- Увери го Джулио, като
го дари с най-лъчезарната
си усмивка !
- Полицая добре го
разбра, въпреки многообразието
от езици на които явно
си общувахме.И в него
взе да напира смях, но
трябваше да се държи
на ниво.Костваше му ужасно
много усилия.Бутна "армаганчето"
в ръцете на Джулио и
му каза през усмивка:
- Айде, бегай, бегай!
Ако сте фенове на футбола
ще ви направят впечетление
добре поддържаните футболни
терени в малките населени
места и китните стадиончета.Загреб е красив
град и явно се нарежда
сред отличниците в региона.Макар че има следи от
обитаване на територията
на днешния град още от
неолита, включително римския град Андаутония, с
днешното си име Загреб
е споменат за пръв път
през 1904г.Той е образуван
от два града Каптол
и Градец.Произхода името
на столицата вероятно
идва от старохърватското
"загреб", означаващо насип,
укрепление.
Днес впечетление на нас българите правят
чистотата и малко по-високите
цени.Местната валута
се нарича Куна.В събота около
обяд вече не работят
магазини и банки.На много
от местата не приемат
Евро.Затова имахме малки
проблеми със смяната
на валута.Тя стана на
улицата.Питахме местен
полицай за отворена
банка, а един цивилен, явно
познат на полицая ни
предложи да ни смени
парите.Размяната ни
се стори изгодна и я осъществихме.Запознахме
се с компания хърватчета
носещи типичните за
страната им артикули
- "шахматни" шалове и фланелки.Светнаха
ни на коктейл с вино и
кола.Стария град с малките
калдъръмени улички ужасно
напомня на Пловдив.Харесахме
си едни стълби и там
с нашите нови хърватски
приятели обсъдихме предстоящия
мач, както и футболните
реалности в двете страни.
Часове преди футболната
среща хърватски ултраси
явно раздразнени от
факта, че общуваме с техни
сънародници взеха на
прицел нашите нови хърватски
приятели дошли от Риека
специално за мача.Устните
забележки по адрес
на малките хървати прерастнаха
във физическа саморазправа.Ние
все едно не съществувахме,
но съвсем явно ни беше
показано, че трябва да
преустановим контакта
си с тях.
Потеглихме към стадион
Максимир.Този стадион чудовище,
когато е пълен е истински
ад за гостуващите отбори.Бетон,
бетон и пак бетон.Това
е Максимир.Архитектурната
мисъл явно се е поизложила,
но екзалтираната публика
заличава първите мрачни
впечетления.
Последни метри преди
входа на стадиона.Последните
капки хърватски коктейли
окончателно бяха разконцентрирали
Джулио.Той се насочи
към стената от полицаи,
която се беше изправила
пред нас.Удари се в един
полицай, след това в
друг, а ние с Фиката макар
и с известно забавяне
успяхме да му посочим
правилното направление
- към входа, а не към органите
на реда.
След това, което видях в Хърватска,
смело мога да кажа, че тази
страна се развива бързо,
въпреки твърдението
на западните анализатори,
че средните доходи и
цените са все още доста
под нивото на западноевропейските.Бих
определил тази страна,
като една симпатична
балканска държава, която
също като нас се бори
да "влезе в Европа" въпреки,
че тя отдавна е там.
Автор: Вусата
